На раздумка под стогодишна черница

Етнографска сбирка подреди в двора си ивайловградчанинът Стефан Кърцев. По повод 60 –та си годишнина той показа на своите съграждани какво е съхранил за поколенията.

Всеки е добре дошъл да види старовремските предмети, събирани с любов, търпение и усет за ценното, за неподправеното. Според Стефан предметите от бита на българина през Възраждането до началото на 20 век не бива да прашасват в мазета и стари долапи, а да се пазят и показват. Това е история, която трябва да се знае и помни, споделя запаленият антиквар.

Стан, чекрък, манган за обработка на памук, боюндрук – вряг за волски каруци, са предмети, които могат да се видят в импровизирания музей на открито. Има цяла колекция от различни по форма и размери паламарки. Особено впечатляващ е станокът за сглобяване на колела за каруци. Дървени синии, нощви, сита, бурило, бакъри и още десетки старини е събрал ивайловградчанинът от селата в района.

В сбирката има и свидетелства за времето на социализма. На голям плакат от времето на Вълко Червенков /министър-председател през 1950-1956 г./ се чете: „В Народна Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа!”. Портретите на партийни и държавни ръководители, окачени навремето по канцеларии, Стефан също пази, защото и този период е история и не бива да се забравя. Дори знамето на партийната организация на БКП в село Черничено е сред соцреликвите.

Сред старите предмети виждаме и две указателни табели, на които личат надписите с латински букви DIMOTIKA. Стефан показва и снимки с тези табели, поставени навремето край село Драбишна, откъдето е минавал пътят за гръцките ни съседи. Знае се, че до 1934 г. в Ортакьой /старото име на Ивайловград/ е имало и митница.

Това е просто хоби, което съм наследил от баща ми Никола, който е имал същата наклонност към старините, споделя Кърцев, потомък на стар род. Прадядо му идва в Ивайловград през 1924 г. от Македония. Купува къщата от грък и превръща градината в лятно заведение, където се събирал хайлайфът на Ортакьой . Градината е била цялата с черничеви дръвчета. Запазена е само една, под чиято сянка повече от век се събират близки, роднини и познати на раздумка.

Диана МАРКОВА