По-добре да умрем от смях, отколкото от глад

• Христо Станчев с първа награда за сатира в национален конкурс в Кубрат

Кърджалийският хуморист Христо Станчев се завърна с първа награда от Националния конкурс „Кубрат 2010” в люта битка с около 200 автори от цялата страна.

В раздел проза второто и третото място окупираха други двама, кърджалийци Калин Калинов и Александър Щинков.

За четвърти пореден път град Кубрат събра най-добрите хумористи от страната. Авторитетният конкурс се организира от общината, Програма „Христо Ботев” и Клуба на хумориста „Жарава”.

- Честито Христо! С какви впечатления се връщаш от Кубрат?

- Впечатли ме невероятно топлата атмосфера, която се създаде в града домакин. Артисти от Разград прочетоха най-смешното, зрителите спонтанно издигнаха лозунга „По-добре да умрем от смях, отколкото от глад|”.

- Първите предизвикват завист. Почувства ли го?

- И да е имало завист, то е било зад гърба ми, та не го усетих.

- Ти на кого завидя?

- На жителите на Кубрат. Станаха свидетели на нещо по-различно, по-весело от невеселото всекидневие. Завистта ми породи и идея – защо и нашият град да не стане домакин на по-добра проява?

- Имаме си весели празници в Кубрат, Габрово…Не стигат ли?

- Колкото повече веселия, толкова по-весел народ. Стига сме се фукали, че Кърджали е столица на етническата толерантност. Защо да не посветим един ден на смеха под надслов „Етносите са оцелели, защото са се смяли”. Където се е появило наше перо, все е било забелязвано. Миналата година Сашо Щинков все първата награда в Кубрат. Да не се връщаме към по-минали години с отлично наше представяне в „Къщата на смешните хора” – инициатива на Българското национално радио.

- Ще издадеш ли някаква тайна за писане на хумор?

- Тайна няма, има бол теми за хумористи, сатирици, карикатуристи…А ако наистина търсиш „тайна”, ще я издам. Написаното най-напред прочитам на приятели, които имат чувство за хумор и добронамерено ме коригират.

- Страхуваш ли се от цензура?

- Мнозина отнесоха орталъка каква цензура е било при социализма. Да, имаше партийна цензура. Сега обаче тя е многопартийна. Всеки гледа да те присламчи към неговата си черга. Не те ли прикотка, ще ти подпали чергата. Все пак аз съм за цензура, но литературна. Което е добро, да му се дава път, не става ли – в коша.

- Колко вида хумор познаваш?

- Няколко – весел, мрачен, тъжен, вреден, полезен…

- Какъв предпочиташ?

- Развлекателният

- А кой е полезният?

- Този, който дава поводи за размисли, за корекция на грешки. Например защо децата ни, с по десет кила дипломи за висше образование, мият днес чинии и метат ресторанти по чужбината?!

- Колко пъти си изкачвал своя Еверест?

- Четири пъти – национална награда от Комисията по безопасност и култура на движение към Министерския съвет, Йовкови празници за литературно есе, национален конкурс „Любов на второ четене” и сегашната награда от Кубрат.

- Искам да те предизвикам. Къде направи първите си творчески стъпки?

- На страниците на в. „Нов живот”. Вестникът подаде ръка не само на мен, но и на десетки още пишещи братя. Ще бъда доволен, ако най-популярният всекидневник в областта продължи да търси и дава път на младите, които да продължат творческата щафета.

Интервюто взе

- Тодор МУХТАРОВ