Момчилград е топъл семеен дом

• Новото поколение, „помирисало” Европа, се отнася с уважение към институциите и законите, твърди архитектът Александра Георгиева

Човек трябва да има реална представа за себе си. Не бива да се надценяваш. Когато си знаеш възможностите, знаеш и мястото си. азва главният архитект на община Момчилград Александра Георгиева. 

- Арх. Георгиева, какво си казвате, когато си мислите за Момчилград?

- В сравнение с Кърджали в него е съхранена патриархалната атмосфера, която се усеща дори във фасадите на къщите. Старите се поддържат, а новите се строят по техен тертип – най-много на по 3-4 етажа. Момчилградчани правят семейни къщи и семеен бизнес. Придържат се към еснафския начин на живот в най-хубавия смисъл на тази дума. Първият етаж използват за магазини и за малки работилници, където развиват обущарски, шивашки услуги, или произвеждат закуски. Затова и улиците са някак по-уютни - с аромата на нещо домашно.

- В центъра се направи опит да се разчупи тази патриархалност?

- Появиха се по-модерни сгради на площада, каквато е „Кристал”, но отсреща е банката, чието архитектурно звучене напълно се слива с фасадите на къщите по главната улица. За старите къщи общината има план. По отделно правим проект за всеки собственик, който иска да надстроява или пристроява дома си по главната улица. Ще запазим първоначалния замисъл новото да е в унисон с останалите фасади.

- Какво има в застроителния план на Момчилград?

- Той е от 1988 г. Общината има идеи, но по сега действащия Закон за устройство на територията трябва първо да се актуализира кадастралният план. Изработването му се финансира от МРРБ. Пари в държавата няма, а и планът не може да стане за година, така че сме с вързани ръце.

Доброто в стария план е, че няма предвидени други панелни блокове, освен тези във вече застроения квартал между болницата и пътя за хижата. От другата страна на шосето земите са възстановени, там строят фамилни къщи. Вярвам в момчилградчани, защото имат специално отношение към домовете си. Може да не са върха на естетиката, но са спретнати. Младите хора работят в чужбина и помагат. Те донесоха и новото отношение към институциите и закона. Като дойдат, питат как да стане, за да не направят нарушение. Това е европейско поведение. В началото на демокрацията тупаха на масата и казваха „Сега е демокрация и всичко може”. Вярвам в поколението, което знае да уважава държавността. Не се разделят с местния патриотизъм и влагат парите си тук.

- Идеите за изоставените промишлени сгради?

- Предприятията в промишлените зони на Момчилград фалираха. Част от сградите станаха частни цехове за дървообработване, трикотажни изделия, мебели. Но собствениците им не са така заможни, че да поддържат базата – работят, за да оцелеят.

С голям сграден фонд е и казарменият район, за който се чака решение на правителството да се предостави на общината. Но предстои най-важното - мястото да се оползотвори така, че да носи полза за хората.

- Момчилградчани искат ли да строят и какво?

- Има лек спад, но строителството не е спряло. Търсенето на парцели продължава. Хората искат да строят фамилни къщи. Неизползваната база е много и предприемчивите я наемат и пригаждат. Най-често искат сгради за авторемонтни сервизи, за цехове за хранителни стоки, козметични препарати. Дребен семеен бизнес, това е.

- Какво градът на Момчил войвода да съхрани за поколенията ?

- Стила на сградите, който внушава уют. Тук на всеки можеш да кажеш „Здравей” и да попиташ „ Как си?”. Затова и около центъра е пълно с кафенета, а архитектурата наоколо внушава спокойствие. Градският парк е вече с нови пейки и беседки. Скоро ще има още една детска площадка. Готвим нова и между блоковете към хижата. Около стадиона има общинска земя, която ще се превърне в парк и място за игри на младите.

- От какво момчилградчани не бива да отстъпват?

- От това градът им да остане тяхното място за живеене. Да се грижат за него. Тук има възможност за бизнес, макар и не голям. Наличието на ж.п. транспорт не е за пренебрегване. Автобусите също са много. Привързаността към родния град си струва. Ако си намерил своята работа, създал си семейство, просто не виждам защо трябва да се лишаваш от близостта на планината, на Дамбалъ, Татул, Вкаменената гора. Тези места зареждат със сила и сближават хората. Динамиката е опустошителна за физическото и духовното ни здраве. Добре е, работейки, да не съсипваме природата, а това е постигнато в Момчилград.

Разговора води

Снежана ГОРАНОВА

Снимки: Петко БОРИСОВ