В недалечното тоталитарно минало беше немислимо да се говори за Бог, камо ли да се отиде на църква по време на някой от големите църковни празници. Естествено за Великден се боядисваха яйца, но да се ходи в Божия храм не беше желателно. Вярата в Бога беше изместена от идеалите за "светлото комунистическо бъдеще". Религията бе представяна като нереална химера. Така постепенно се стигна до отдалечаването на хората от църквата.
"Българската комунистическа власт положи доста усилия, за да прекъсне връзката с църквата, която съществува от 1100 години” – казва отец Боян Саръев от храма “Успение Богородично” в Кърджали и допълва. – Тя трудно можеше да бъде унищожена, но все пак беше деформирана и създаде не лека за преодоляване дистанция. Една голяма част от българското духовенство както и висшият клир живя и работи по време на комунистическата власт, не малка част от тях сътрудничеха на властите и на тайните служби.
Предполагам, че с времето това ще се преодолее и Българската православна църква отново ще стане майка покровителка и водач на своя народ. Някога, именно с тази цел беше създадена църквата от цар Борис, кръстител на българите, за да може православната ни църква да изиграе ролята на обединител и нравствен наставник на своя народ. Надявам се да дойде отново времето, когато нашата църква отново ще поеме тази функция в обществото. Мисля, че тепърва й предстои такава мисия в обществото."
Въпреки че след падането на тоталитарния режим нещата отново започнаха да си идват на мястото, мисълта за духовните ценности продължава да стои сякаш на заден план. По думите на отец Боян Саръев обществото ни, както и цялото човечество, се отдалечава от Бога.
“Нравствената ценностна система все повече изтънява, разводнява се, размиват се границите между доброто и злото, казва свещеникът. Затова ролята на Българската православна църква ще бъде именно такава – да утвърди ценностната система в бита българите, да възроди традициите, морала и укрепи българското семейство и да постави ясни граници между доброто и злото.” Най-отворени за Словото Божие са децата, затова и усилията на православната ни църква са насочени именно към тях.
“Младите хора винаги са чувствителни към справедливостта, любовта към ближния – казва отец Саръев. - Те винаги са се стремили в своя младежки жар и откровеност към истините. Ние знаем, че самият Бог е истината, справедливостта и милосърдието, той е всичко положително и всичко добро на този свят. За съжаление обаче младите хора днес не са запазени от грубата комерсиализация на света, където все повече и повече се натрапва силата на парите, на материалното благополучие. Затова те по-малко търсят Бога и се вглеждат в бляскавите неща от материалния живот. Това за тях е много по-привлекателно отколкото християнската вяра и стремежа на човек да спазва 10 –те божи заповеди.”
Храмът, в който служи отец Саръев, винаги е изпълнен с млади хора. В прекрасната градина около църквата майки намират спокойствие и сигурност за децата си. На въпроса как съумява да намери пътя към душите на хората, отец Саръев отговаря:
“Да си проповедник, духовник и пастир е изключително трудна и отговорна работа. Всеки човек е един отделен космос, един микросвят, който носи своите проблеми, радости и надежди, своите очаквания, желания и страдания. Всеки човек е една драма и има нужда да общува и да споделя със себеподобните си. Когато се отворим към този, който иска да сподели, връзката с него става съвсем нормална и естествена. Нужна е само една топла, утешителна дума, за да може да отключи сърцето на човека и той да бъде спечелен за Бога.”
Дарина ГРИГОРОВА
Снимки: Дарина ГРИГОРОВА
БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!