Nadpisite!

•Как да пребродим джунглата от чуждоезикови реклами и има ли кой да защити нашето?

Нагледах се на шаренията от надписи по офиси и магазини, та се зачетох в наредбата за рекламната дейност на територията на община Кърджали. Тя урежда разпространяването на информация чрез средствата на външната реклама. Там в раздел II от член 7 четем: „Всички наименования и данни, освен запазените знаци и шрифтове /обърнете внимание на този нюанс от текста/, се изписват на български език, като може да се дублират и на друг език с размер не по-голям от основния.”

В законовата уредба основни са само надписите, които указват на гражданина на български, а латиницата е помощно средство в услуга на гостите ни.

Рекламирането единствено на чужд език е уязвимо и по Закона за защита на потребителите. При непонятен надпис се нарушава правото на информация. Неразбираема е!

Как се спазва наредбата попитахме Несим Чауш, младши експерт в сектор „Транспорт, безопасност на движението и рекламна дейност” към отдел „Стопанска политика”. Глобени за нарушения по член 7 няма, отговори той. Разноезичието от рекламни надписи е под път и над път, а вратичката в закона е наречена „запазен знак и шрифт”!

Аlpha bank, Рго kredit bank, Рostbank, UniCreditbank, t.c. ziraat bankasi. Едва ли е въпрос на пари тези институции да си изпишат т.нар. „запазен знак” и на български „с размер не по-голям от основния”. Или поне под или над него разбираемо да изпишат що за институции са.

В техен интерес е да бъдат разпознаваеми от българския гражданин.

Големи, красиви и полунепонятни знаци и шрифтове ни обгръщат отвсякъде.

Да погледнем на надписите нееднозначно. Дори и на изрядните според наредбата. Забавно ще е например Токуда банк да е изписана и на японски, Пиреус и на гръцки, Райфайзен и на немски. Ще им станат по три надписа, но така се учат езици! Току виж се превърнем в Швейцария на Балканите. Не заради природата, а покрай банките и разноезичието!

Ако сме по-любознателни, можем да научим някоя и друга дума точно по този рекламен начин. Да се докоснем до китайския например. Чрез витрините на магазините за дрехи „Китайски сезони”, надписани и с йероглифи.

Мобилните ни оператори са друг очеваден пример.

Свикнахме с интернационалните им имена, цветове и девизи, с големите им билбордове.

Езикът на рекламите въобще показва преклонението ни пред утвърдени марки. Особено по телевизията.

Новите рок групи отдавна пеят предимно на английски. Почти им е като матерен на младите! На майчиния скоро ще си мълчим „само с конете”. А те са на изчезване!

По магазини и заведения вече липсват надписи може би само на патагонски. Пък и на този измислен език да имаше, нямаше да ги разберем непреведени. В такъв случай ни е все едно, нали? Нужни са цял наръч речници, ако ще се ориентираме в езиковата джунгла.

Атрактивно се продават пуканки пред ресторант „Москва”. На подвижна количка, цялата в италиански надписи, поне е забодено българското знаме. Възрастна жена пита какво е написано, а продавачът духовито й отговаря, че ако си го преведе сама, ще й даде безплатно един пакет с карамел!!!

Проява на особено лош вкус е, когато латиницата буквално е обърната в кирилица и думите са неразбираеми по смисъл. „Инсайт”, „Стейдж”, ако има символика в името, нека я видим. Отдавна не става въпрос за екзотика, нали?

А когато са на български, щом са агресивни, дразнят не по-малко. В Градската градина три огромни червени транспаранта един до друг подканят да си купим дюнер на промоция. От тях нищо друго не се вижда.

А езиците, особено на съседите, се учат най-добре, след като си поговориш с тях отвъд близкия граничен пункт. Тогава установяваш, че не са ти нужни разговорници.

И дали ще е bank или bankasi, все тая, думата и без това не е българска!

Но друго си е, когато магазинът за осветителни тела се казва „Бели нощи”, или преди изписаното на латиница М-тел се казва, че „това е твоят глас”, а под SDI Broker e обяснено и на български, че това е застрахователна верига. Примерите са произволни. Но прави добро впечатление, когато част /ако не изцяло/ рекламната и обяснителна информация е на официалния език в нашата страна.

А всичко започна откогато Кока Кола стана Coca Cola! И днес с пълни стомаси, празни души и прекършен дух пазаруваме в ВILLA и всякакви МАRKET-и. Глобализация! Така де, голямо село!

Екатерина ГЕОРГИЕВА

На снимката: Италиански надписи, американски пуканки и българско знаме. Глобализация!

Снимка: Петко БОРИСОВ